Угърчин – столицата на трюфелите

Цената на трюфелите е станала толкова висока, че вече не се приготвят рецепти с цели трюфели. Цената на бял трюфел е висока, средно 3000-4000 € за 1 кг, понякога по-скъпа. Засаждането на заразени с трюфел дръвчета обаче също не е регламентирано. Но няколко години по-късно обаче щастието каца на рамото на женения за българка италианец Патрицио Панфили. От няколко години в нашата страна развива дейност фирма “Кипро Ко” със седалище в гр. Според Цветозар Мичевски от Угърчин, чиято фирма е един от най-големите износители на трюфели, годишният износ от България (основно за Италия) е в рамките на 150-200 т годишно. Според видовото описание ароматът на гъбата трюфел има няколко нотки: мирис на есенна гора, гнила зеленина, хумус, зрели плодове, дори какао и шоколад. Димитър Димитров – председател на асоциация “Български трюфел”. България е рай за трюфелите и дивите гъби, а темата за събирането им отново е на дневен ред. Рядкостта е основен фактор за високата цена на трюфелите. Начинът, по който растат и как ги намираме и обработваме, също играе роля в крайната цена. В зависимост от района, в който трябва да инвестирате в този тип градина, ще се реши броят на дърветата, които можете да засадите. Например 200 грама трюфели, могат да бъдат закупени срещу сумата от 150 – 180 лева.

Плодното тяло е клубеновидно, с размери от 10 см и тежи от 20 до 200 г. Е, не по 2 000 декара като в Италия и Франция, но поне по 200. Не е невъзможно. Не само гурме кухнята е известна с трюфелите, но и простите удоволствия от живота могат да бъдат също толкова вкусни. Трюфелът образува плодни тела под повърхността на почвата на дълбочина от 5 до 40 см. Когато тези ценни гъби узреят, почвата се издига над тях, което за колектора на трюфели служи като ясен индикатор за наличието на плодни тела на дадено място. За целта съветва всеки техен клиент да предостави почвена проба от мястото, на което е планирал плантацията си, и от фирмата на Цветозар ще ги посъветват как да я обогатят. На въпроса кои са най-добрите кучета обикновено се отговаря – тези, които ги намират. В Испания е много трудно да ги отглеждате, тъй като за отглеждането му трябва да се дадат редица благоприятни фактори. Той започва да се култивира през миналия век, но тъй като реколтата е малка, цените остават високи. Има приятен плодов аромат, но гъбата е негодна за консумация. Има много и най-различни видове трюфели, но не всички са годни за консумация.

В един момент тези трюфели могат да се отглеждат само в определени райони, но благодарение на някои изследвания, фермерите са се научили да произвеждат трюфели дори в САЩ. Съществуват десетки видове, но ядливите са едва няколко. Например, изследванията показват, че белите пустинни трюфели са по-високи в протеини, мазнини и влакна от други видове, като черни пустинни видове ( ). Други видове, с които трюфелите могат да изграждат микориза, са: лешник, липа, габър, кестен. Там изобилства от търговци, които предлагат бели и черни трюфели на различни цени. Има различни видове трюфели. Плодовите тела тук ще бъдат с различни размери. За бърза беритба са необходими щамове с едновременно узряване на всички трюфели и обучени за тази цел животни за намиране на подземните плодни тела по миризмата. До края на века в тази страна са засадени хиляди хектари с дъбови горички с трюфели. Видът е открит за първи път в Индия в края на деветнадесети век преди последния, след това е намерен в Хималаите. Пулпата в началото е плътна, след това се разхлабва, набраздена с вени. Младата плът е бяла, след това придобива черно-лилав тон с кафяви и жълти вени. Пулпът е брашнест, ронлив, бял с кафяви или жълти ивици. Други отличителни белези, по които може да съдите за наличието на натуралния продукт, могат да бъдат разровени дупки от диви прасета в гората или рояк мухи, около мястото, под което се намира ароматната гъба.

Гъбата от този вид е агресивна, унищожава конкурентни растения, поради което е по-лесно да се намери гъбата под земята, отколкото други. Някои растения, като тези от групата на тлъстигите (седуми), са устойчиви на описаното явление. Трюфелите изискват a РН на почвата от 7.5 до 8.3. Има някои компании, които можете да намерите в интернет, които действително ще тестват почвата, по-специално около отглеждането на трюфели, следователно можете да подадете проба от почвата или да тествате самата почва с този комплект. Насочил се е към отглеждането на черен летен трюфел, защото навсякъде в България именно този вид вирее добре в естествени условия. Причините за това са всъщност няколко – на първо място те се намират доста рядко, а и растат при определени климатични условия. Цветът на пулпата варира при различните видове. Вътрешната плът е подобна на мрамор при нарязване. Това е допълнителна гаранция за успеха на замисъла. Това е една дългосрочна инвестиция предупреждава Цветозар.